„На война не хората са от значение, а човекът.”
Наполеон Бонапарт
Общоприето е и в армиите, и в компаниите, а и в обикновения живот, че един човек или генерал водил много битки, задължително се е е научил да побеждава. Но привързаността на такива хора към остарели стереотипи и преживявания и поуките, които уж са извадили от минали победи и поражения ги правят предвидими и победими. Най-честата причина за повторяемост на действията и липсата на стратегия е удобството и сигурността на стереотипите. Много генерали, особено “мачо-типът” с лекота защитават решения вземани в миналото, тъй като са емоционално свързани с предишни действия и „стратегии”. Lord of Strategy /виж. „Маркетинговия генерал”/.
Няма по-вдъхновяващо нещо от победата, но тя ви прави самонадеяни и непредпазливи, поражението обратно ви плаши и ви прави нерешителни. И двете тенденции са опасни за следващите ви битки, за това във всяка битка и война тръгвайте от настоящето, следвайте обстоятелствата. Но колко са успели да се оттърсят от миналото си, което е най-честата причина за несполуките.
Други се опитват да прибавят различни „цветове” и да окрасяват вече познати неща, т.е. да украсяват външното и да парадират с технически изпълнения и тактически умения. Маямото Мушачи нарича това „Незряла стратегия”.
И все пак да се върнем на обстоятелствата, т.е. да живеете в настоящето и да гледате в бъдещето. Само настоящето е тактика, бъдещето е стратегия, дори и да сте спечелили битка в миналото, миналото е поражение.
Може да ми възразите с битката на Симеон при р. Ахелой 917 г., която преповтаря битката на Ханибал при Кана 916 г.пр.Хр. Симеон е изучавал военно изкуство в Магнаурската школа и е знаел какво прави. По-късно битката на владетеля на Волжка България, Габдулла Челбир през 1223 г. срещу войските на Чингиз Хан /предвождани от сина на Субетей/ е подобна на тази на Симеон.
Или да си припомним битката на Крум Страшни срещу Никифор през 811 г, който пуска византийците в столицата си и ги разбива в проходите на Хемус и да я сравним с Наполеон, опожарената Москва от Кутузов и последвалата Бородинска битка през 1812 г.
Ако погледнете тези битки в контекста на актуалните тогава събития и последствията за съответните страни за бъдещето им, ще видите, че тези битки си приличат по тактическите действия и са част от различни стратегии.
По-разбираеми за стратегията са начините на водене на бой между Китай, Русия и монголите на Чингиз Хан, между Византия и арабите, Калоян срещу западноевропейските рицари, Наполеон срещу Европа и Вермахта срещу Червената армия.
Във всички тези случаи се вижда как безпощадната мобилност смазва тежките и тромави армии на противниците.
До тук с историята.
В ежедневието си в личен план, много от нас прилагат една и съща заучена „стратегия” към различни ситуации, принципа е „където проработи”. Това не е стратегия, това не е и манипулация, това е антистратегия, тъй като освен печелене на битки това означава и да си отглеждаш врагове. Предупреден означава въоръжен.
Ако в живота си непрекъснато се „препъвате” помислете за смяна на стратегията си!
За да създадете работеща стратегия, трябва да откриете новото, да го адаптирате към интересите си и да яхнете духа на времето.
СТРАТЕГИЯТА ТРЯБВА ДА Е ПРОСТА, НО НЕ ОЧЕВИДНА!
Няма по-вдъхновяващо нещо от победата, но тя ви прави самонадеяни и непредпазливи, поражението обратно ви плаши и ви прави нерешителни. И двете тенденции са опасни за следващите ви битки, за това във всяка битка и война тръгвайте от настоящето, следвайте обстоятелствата. Но колко са успели да се оттърсят от миналото си, което е най-честата причина за несполуките.
Други се опитват да прибавят различни „цветове” и да окрасяват вече познати неща, т.е. да украсяват външното и да парадират с технически изпълнения и тактически умения. Маямото Мушачи нарича това „Незряла стратегия”.
И все пак да се върнем на обстоятелствата, т.е. да живеете в настоящето и да гледате в бъдещето. Само настоящето е тактика, бъдещето е стратегия, дори и да сте спечелили битка в миналото, миналото е поражение.
Може да ми възразите с битката на Симеон при р. Ахелой 917 г., която преповтаря битката на Ханибал при Кана 916 г.пр.Хр. Симеон е изучавал военно изкуство в Магнаурската школа и е знаел какво прави. По-късно битката на владетеля на Волжка България, Габдулла Челбир през 1223 г. срещу войските на Чингиз Хан /предвождани от сина на Субетей/ е подобна на тази на Симеон.
Или да си припомним битката на Крум Страшни срещу Никифор през 811 г, който пуска византийците в столицата си и ги разбива в проходите на Хемус и да я сравним с Наполеон, опожарената Москва от Кутузов и последвалата Бородинска битка през 1812 г.
Ако погледнете тези битки в контекста на актуалните тогава събития и последствията за съответните страни за бъдещето им, ще видите, че тези битки си приличат по тактическите действия и са част от различни стратегии.
По-разбираеми за стратегията са начините на водене на бой между Китай, Русия и монголите на Чингиз Хан, между Византия и арабите, Калоян срещу западноевропейските рицари, Наполеон срещу Европа и Вермахта срещу Червената армия.
Във всички тези случаи се вижда как безпощадната мобилност смазва тежките и тромави армии на противниците.
До тук с историята.
В ежедневието си в личен план, много от нас прилагат една и съща заучена „стратегия” към различни ситуации, принципа е „където проработи”. Това не е стратегия, това не е и манипулация, това е антистратегия, тъй като освен печелене на битки това означава и да си отглеждаш врагове. Предупреден означава въоръжен.
Ако в живота си непрекъснато се „препъвате” помислете за смяна на стратегията си!
За да създадете работеща стратегия, трябва да откриете новото, да го адаптирате към интересите си и да яхнете духа на времето.
СТРАТЕГИЯТА ТРЯБВА ДА Е ПРОСТА, НО НЕ ОЧЕВИДНА!
*****
Lord_of_Strategy 
