„СЪЗНАНИЕТО” - ТЕРЕН НА ПАЗАРНИТЕ БИТКИ

Анатомичният субстрат на съзнанието, една пихтиеста тъкан с тегло 1 300 гр., обем 1 600 куб. см. и милиарди клетки е добре изучен, но продукта на този субстрат, наречен тук терен т.е. съзнанието се оказва трудно за разбиране място, на което се разиграват всички маркетингови битки.

"Кураж осъдени! Свободата е само един неприятен момент, който трябва да се изживее!" /П. Дако/

Ще илюстрирам една част от капаните на съзнанието:
- Потребност – в предложението ти търся това, което ми липсва /търся себе си/
- Нужда – ще го ползвам докато престана да имам нужда
- Възхищение – докато нещо друго привлече вниманието ми
- Доверие – ако ме разочароваш, губиш
- Приемане – приемам го с предимствата и недостатъците; приемането се определя от нивото на употреба.

Мозъкът събира информация, категоризира, подрежда и за да може да я ползва я сортира на определени нива на обобщеност като трупа знания и опит. Натрупаните знаия и опит определят индивидуалността на човека в социалното му функционира. Културалните норми от друга страна, също влияят на човека като социална единица и много често влизат в противоречие с неговата индивидуалност.

Всяка манипулация води до едно противоречие. Противоречието до раздвоение, което от своя страна води до тревожност. Най-сериозното противоречие в човека е между това «какво е» и «какво смята, че е». Когато се чувствате несигурни, тревожни, депресивни, ще се вкопчвате във всяко нещо, което ви дава самочувствието и усещането, че сте значими и обгрижени, за да компенсирате недостатъците си. При този случай човек се научава само да получава, което го ограничава още повече, прави го податлив на манипулиране и външно въздействие.

Друга особеност на противоречието е умората, която води до неадекватност в мисленето или до отказ от мислене, малодушие и некритично приемане на нещата.

Хората искат да успеят, но често не знаят как и в какво, просто защото се чувстват по-непълноценни от другите. Следователно човек се подчинява не на разума и съзнателните си мотиви, а на болезнената си емоционалност. Опитите за посегателствата върху емоциите, особено в маркетинга и най-вече рекламата стигат до бруталност. Но ако искате да дърпате конците, трябва да познавате силата на емоциите.

Една от задачите, които си поставя човек е да проникне и повлияе несъзнаваното, което се постига с възпитан. Възпитанието на пръво време е дресиране, т.е. създаване на определени условни рефлекси. Ще напомня, че да възпитаваш не означава да предаваш знания, а да предаваш душевни състояния.

От разстояние можем да тренираме мозъка, например да очакваме болка и да я усещаме дори, когато се чувстваме добре. Директното и особено индиректното внушение манипулира съзнанието на милиони неподозиращи за това хора, което влияе на здравето и на поведението им. Храним се, пием, обличаме се, правим любов имитирайки онова, което ни се казва.

И нещо важно дори и да осъзнаете собствената си индивидуалност, ще се подчините на колективната игра, за да не станете социален аутсайдер.

Ако използваме класическия фройдизъм можем да разделим «терена» на три нива. Първото е подсъзнание, където се намират нагоните, които всъщност са енергетичният заряд и двигател на съществуването ни. Над нагоните се надстрояват социалните норми /морал, закон, традиции/, които подчиняват нагоните, за да осигурят социалното ни функциониране. Съзнанието има функцията да задоволи нагоните по социално приемлив начин. Нагонът на един мъж да обладае повече жени, го потиква например да кара мощни коли. От друга страна, инстинкта да оцеляваме ни стимулира да създаваме лекарства и да ги продаваме дори й ефектите им върху здравето ни да са съмнителни. Важното е да предлагаме социално приемливи начини за задоволяване на нагона, които да се продават, т.е. да продаваш удоволствие и надежда се оказва много печелившо.

*****