събота, 19 декември 2009 г.

АКО ИСКАШ МИР ГОТВИ СЕ ЗА ВОЙНА





Природата е решила, че това, което не може да се защитава, не трябва да бъде защитавано.” Р. Емерсън

Нашият проблем е в това, че ни учат да живеем в мир и това ни прави неподготвени, когато се изправим пред реалния свят, който е една война с всекидневните битки, които водим.

Светът става все по-конкурентен и ни изправя пред противници, който биха направили всичко, за да спечелят предимство.

Най-трудни са битките срещу тези, който се поставят на наша страна. Тези, които привидно играят в нашия отбор, но ни саботират зад кулисите. Те се възползват от общата група за постигане на личните си интереси. Трудно се забелязват и противниците, които са в позиция на изчакване. Те ни внушават чувство за вина и ни предлагат помощ, която никога не идва.

Ето защо често се пише за това как да се справяме с конфликтите. Всеки от нас има агресивен инстинкт и за това с неприсъщите за човека идеали като мир и сътрудничество не можем да направим живота си по-добър. Съвети и постулати от типа как да станем по-силни или как да се защитаваме в една агресивна среда избягват неприемливото формулиране на проблема, т.е. как да организираме и насочваме нашата агресия, вместо да я отхвърляме и потискаме. „Ако искаш мир, готви се за война” Сун Дзъ

Да се върна на манипулацията, ако тя не е предварително обмислена и не е контролирана е непродуктивна в дългосрочен план. Отделих две сатии за манипулирането, защото в „добри ръце” е много силно оръжие. Всяка ситуация има емоционален фон и ако се поддаваме на емоции ще ставаме предвидими и уязвими. Прикривайте емоциите си и провокирайте емоционално другите.

Ще поясня: ако един човек прикрива агресивните си действия, той няма да ги сподели с вас, но ако реагира агресивно на ваша реплика, към която добронамерения би останал емоционално спокоен или дори индеферентен, това ще издаде потенциалния ви враг.
Ако вие е страх, ще преувеличавате възможностите на противника, ако сте гневен ще прибързвате, ако се уповавате на любов ще бъдете подведен.

Стратегията е произведение на нашия разум, тя не е материална. Ако претърпите поражение виновна е вашата стратегия, а не противникът, когото най-често обвиняваме за неуспехите си. Не бъркайте стратегията с тактиката. В живота повечето са тактици, макар да си мислят, че са стратези. Тактиците са ограничени и ригидни, докато стратезите са мобилни и виждат надалече и гледат нашироко.

За една успешна стратегия е необходимо:

1. Да си поставите близки и далечни цели, като се фокусирате върху далечните.
2. Да избягвате излишните битки и да се биете там където е неизбежно. Повечето от нас са склонни да разделят битките на лесни и трудни. Най-общо казано да се бият там където са силни и да избягват тези, в които са слаби. Пояснение: Идентифицирайте противника и не хабете ресурс в безсмислени битки. Когато се насочите към противника си, търсете силните и слабите му страни.
3. Интелигентната битка се води с индиректни маневри, по този начин действията се проследяват трудно.

Това е въвеждане в темата за старетията с идеята да публикувам различни варианти от класическите военни стартегии до коварните стратегии на днешните времена.

ОЩЕ ЗА
СТАРТЕГИЯТА има статия в блога.


*****

понеделник, 7 декември 2009 г.

БИТКАТА ЗА СЪЗНАНИЕТО – ІІ-ра част





Най-разсъблечена е добре облечената жена!




Защо не ни разбират, защо отсрещният винаги се съпротивлява?
ЗАЩОТО ВСЕКИ ИЗХОЖДА ОТ НЕГОВИЯ ОПИТ!

Комуникацията е част от битката за съзнанието, с която целим промяна в поведението. /виж. „Съзнанието” - терен на пазарните битки/, но с думи и разговори това не се постига /виж. Битката за съзнанието – І-ва част /. Твърде много хора, твърде много говорят. Това говорене се превръща в „шум”, който по-скоро натоварва и увеличава съпротивите, отколкото да въздейства в желаната посока.

В словесната комуникация много често използваме лозунги, клишета, призиви. Прочетете статия, или посетете обучение в умения да общувате и да продавате, или вземете книжка със съвети как да успеете, изложението е като средновековна битка за съзнанието ви – бой с тояги и брадви по главата.

Не се изразявайте директно, а давайте възможност на обекта си да добавя и разработва внушението. Например, някой на някого казал, че чул или видял нещо, което най-често не е за вярване... и вие сте търкулнали снежната топка.

За да въздействате, трябва или да се насочите към опита на хората или да промените техния опит, т.е. да се насочите към емоциите. Ако на хората им липсва такъв опит, инсценирайте го, създайте го, така ще имате благоприятен терен за вашата битка. Накарайте ги да изгубят самочувствието си и след това се явете в ролята на спасител. Няма да може да въздействате, ако не накарате някого, било човек или група от хора, да чувстват липсата на нещо, нещо което искате да продадете, било то стока или идея. Така се въздейства на емоциите.

Когато имате терена, атакувайте съзнанието с чести и постоянни подробности и детайли, които лесно преминават бариерите на съзнанието, но там кумулират и създават чувството, че вашето внушение е тяхна идея, че сами са стигнали до нея.

Да повлияваме емоционално не означава да си служим с определения. Посочете проблема, но го свържете с опита на обекта, на който искате да въздействате и той ще ви предложи много повече определения отколкото вие бихте могли да измислите за дадената ситуация.

*****

неделя, 6 декември 2009 г.

ЕДНО ОТКЛОНЕНИЕ


ДА ПОЛЗВАШ ФЛИРТА ВЪВ ВОЙНАТА Е ЧАСТ ОТ ИЗКУСТВОТО ДА ВОДИШ ВОЙНА, НО ДА ПРЕВРЪЩАШ ВОЙНАТА /БИЛО ТЯ И ПАЗРАНАТА/ ВЪВ ФЛИРТ Е ЗАГУБА НА РЕСУРСИ И ХОРА, И МОЖЕ ДА ВИ СТРУВА ПАРИТЕ И КОМПАНИЯТА... /Lord of Strategy/

*****

вторник, 1 декември 2009 г.

БИТКАТА ЗА СЪЗНАНИЕТО – І-ва част

В блога има статия за „СЪЗНАНИЕТО ката ТЕРЕН НА ПАЗАРНИТЕ БИТКИ" http://pzarnavoina.blogspot.com/2009/08/blog-post.html Сега искам да продължим със стратегията за завладяването на този терен. Уловките и интригите в изкуството на войната произлизат от човешките чувства. Ако проявите несръчност ще породите подозрения и тогава няма да можете да се възползвате от нито един похват.

Всеки позволява да бъде манипулиран в определени граници, така че не увеличавайте непрекъснато натиска, тъй като той /натиска/ поражда съпротиви. За превземането и окупирането на съзнанието се използва комуникацията. Това е вид война, чието бойно поле са съпротивляващите съзнания на хората, т.е. терен на който вече най-често има настанени и добре окопани противници. Целта е да пробиете тяхната защита и да завледеете съзнанието. Това отново ни изправя пред конкурента, а не срещу обекта, който искаме да завладеем и подчиним. В тази битка няма приятели и съюзници, всички са врагове, някой явни други тайни или потенциални.

Стартегията има само един критерий за правилност и той е – ефективност, т.е. целта оправдава средствата. Морал, нравственост и други подобни се използват само и единствено за постигане на целите.
  1. Най-повърхностният начин да повлияем на другите е чрез разговор, който може да приключи с формално изслушване или да прерастне в словесна схватка. В спора никога не се ражда истината, най-често води до лична вражда. Докато вие излагате аргументите си опонента ви не ги приема, а обмисля как да ви атакува. „Даже още по-безразсъден е оня, който се е хванал за думите и фразите и с тях се опитва да постигне разбирателство. Това е все едно да дращиш с ръка по подметките си, за да почешеш стъпалото си.” казва един учител по Дзен. Ще добавя и още една мъдрост: Словото е дадено на човека, за да прикрива мисълта му. До тук се опитах да покажа, че ефективна комуникация не се получава с приказки. Веднъж думите излезли от устата ви се преработват субективно и смисълът им се изкривяват от другите, което още повече обезсмисля този начин на въздействие, даже го прави вреден.

Е ДА МЪЛЧИМ ЛИ СЕГА!? – Не разбира се! .... в следващия пост ...

*****