"Всички виждат действията, с които се бия,
но никой не вижда стратегията, с която побеждавам" /Сун Дзъ/
Стратегията свързва плана с целта, т.е. поставя такива задачи, които да доведат плана до целта. Стратегията изработва проекти за отделните операции и определя последователността на сраженията. Стратегията поставя на всички активности задачи, които да съответстват на основната цел. Стратегията като част от плана не може да зададе предварително детайлите и за това трябва да върви заедно с „войските”, за да внася ред в отделното и да модифицира цялото. Целта на голямата стратегия е да организира работата на тактическото ниво.
За съжаление повечето смятат, че стратегията е офис-понятие и няма място на „полето”. Някои компании събират Висшето ръководство в някоя зала /най-добре на екзотично място/, за да подготвят плановете за бъдещето на компанията, подход наречен – „Далеч от клиенти, конкуренти и други досадници, далече от всичко”. Маркетинговата стратегия е лесна работа. С нея може да се справи всек. Всеки издател на списание за търговия смята за свой дълг да поучава компаниите как да водят бизнеса си. Това е много далече от истината. За всички маркетингови проблеми винаги ще се намерят лесни и очевидни отговори, които в повечето случай ще бъдат неправилни.
Средствата и формите на стратегията са повтаряни с хилядолетия и са съвършенно прости и ясни и теоретиците изглеждат карикатурно като непрекъснато ровят и ги преоткрват. Така че многократно срещана ситуация бива обявявана за блестяща гениалност или велико проникновение. Освен това стратегията не се свежда само до математически изчисления и зависимости, между ресурси, хора, време и пространства, изкуството на стратегията е отчитане на моралните категории и духовните сили. Безпристрастните и спокойни предположения, безшумното взаимодийствие и хармония при постигане на крайния резултат, определят гениалността на един пълководец. Китайската мъдрост за победа без бой може да се открие във всяко едно произведение и тълкуване на китайските стратези. Те учат, че изкусният пълководец постига победа без сражение; великият войн не воюва.
На пръв поглед в стратегията всичко е просто, но не е лесно. Ако имаш подреден план пътят към целта изглежда лесен, но колко са успели да следват пътя и да изпълнят плана. В стратегията се иска много повече воля отколкото в тактиката, където те води момента, боят те увлича и не можеш да се съпротивляваш, пренебрегваш съмненията и просто се сражаваш.
Стратегията сама по себе си няма показател за качество. Стратегията се оценява при съприкосновението си с противника. Добрата стратегия побеждава и без проявено изкуство или героизъм на тактическо ниво. Червената армия щеше да спечели Втората световна война и без намесата на съюзниците. Съюзниците щяха да победят и без генерал Патън. Но лошата стратегия не може да бъде компенсирана на тактическо ниво, такива примери са голяма рядкост във военната история и са стрували много жертви и неимоверни усилия. До Москва Червената армия се опитва да се бие без стратегия. Но от пазара примерите са неизброими. Маркетинговите генерали, които се опитват да спечелят разчитайки само на тактика не се притесняват да обвиняват „оръжието и войските си”, как не са сработили.
И тъй като в стратегията повечето неща не можеш да видиш директно с очите си, както в тактиката, повечето генерали буксуват в погрешни съмнения, където би трябвало да действат. „Когато се съмняваш, атакувай!” казва Сун Дзъ. За това Висшето ръководство често предоставя на полевите генерали /национални, регионални, ключови и др. подобни мениджъри/, възможтостта да решават стратегически въпроси, възнаграждавайки ги с повече права, тъй като „хората с пагони” по-лесно поемат отговорности, взирайки се напред - към врага. Гръмките победи засилват авторитета и значението на военачалниците и те дотолкова се вживяват във воденето на войната, че дори придобиват самостоятелност в повечето случаи с опасни за „стратегията” последици.
Средствата и формите на стратегията са повтаряни с хилядолетия и са съвършенно прости и ясни и теоретиците изглеждат карикатурно като непрекъснато ровят и ги преоткрват. Така че многократно срещана ситуация бива обявявана за блестяща гениалност или велико проникновение. Освен това стратегията не се свежда само до математически изчисления и зависимости, между ресурси, хора, време и пространства, изкуството на стратегията е отчитане на моралните категории и духовните сили. Безпристрастните и спокойни предположения, безшумното взаимодийствие и хармония при постигане на крайния резултат, определят гениалността на един пълководец. Китайската мъдрост за победа без бой може да се открие във всяко едно произведение и тълкуване на китайските стратези. Те учат, че изкусният пълководец постига победа без сражение; великият войн не воюва.
На пръв поглед в стратегията всичко е просто, но не е лесно. Ако имаш подреден план пътят към целта изглежда лесен, но колко са успели да следват пътя и да изпълнят плана. В стратегията се иска много повече воля отколкото в тактиката, където те води момента, боят те увлича и не можеш да се съпротивляваш, пренебрегваш съмненията и просто се сражаваш.
Стратегията сама по себе си няма показател за качество. Стратегията се оценява при съприкосновението си с противника. Добрата стратегия побеждава и без проявено изкуство или героизъм на тактическо ниво. Червената армия щеше да спечели Втората световна война и без намесата на съюзниците. Съюзниците щяха да победят и без генерал Патън. Но лошата стратегия не може да бъде компенсирана на тактическо ниво, такива примери са голяма рядкост във военната история и са стрували много жертви и неимоверни усилия. До Москва Червената армия се опитва да се бие без стратегия. Но от пазара примерите са неизброими. Маркетинговите генерали, които се опитват да спечелят разчитайки само на тактика не се притесняват да обвиняват „оръжието и войските си”, как не са сработили.
И тъй като в стратегията повечето неща не можеш да видиш директно с очите си, както в тактиката, повечето генерали буксуват в погрешни съмнения, където би трябвало да действат. „Когато се съмняваш, атакувай!” казва Сун Дзъ. За това Висшето ръководство често предоставя на полевите генерали /национални, регионални, ключови и др. подобни мениджъри/, възможтостта да решават стратегически въпроси, възнаграждавайки ги с повече права, тъй като „хората с пагони” по-лесно поемат отговорности, взирайки се напред - към врага. Гръмките победи засилват авторитета и значението на военачалниците и те дотолкова се вживяват във воденето на войната, че дори придобиват самостоятелност в повечето случаи с опасни за „стратегията” последици.
Децентрализацията е най-честата причина за отсъствие на стратегия и хоризонталното разширение като резултат на децентрализацията може да даде успехи в краткосрочен план, но в дългосрочен план компанията ще пострада.
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар