МАРКЕТИНГОВИТЕ „ГЕРОИ”

„Победителите пишат историята, победените дават пресконференции.”

Ако си толкова умен, защо не си богат? Отговора на този въпрос е, че във войната не може да победиш, само защото си прав.

„Съществува илюзията, че с времето по-добрия продукт ще победи. Но историята, военната и маркетинговата, се пише от победителите, а не от победените. Силата е права. Победителите винаги имат по-добрия продукт и винаги могат да го докажат.” /Ал Рийз и Джак Тру/

Победителите се хвалят, победените се обясняват.

Маркетинговите генерали често се самозалъгват, че имат “по-добрите хора” или “по-добрият продукт” и стават жертви на собствената си реторика.

Драматизмът на нападението и блясъкът на победата карат средностатистическия маркетингов мениджър да извади меча и с гръмко „ура” да атакува най-близкия окопал се противник. “Героизмът” е зараза сред много от хората в маркетинга, желаещи да “умрат” за своите компании. Победителите се ползват с голямо уважение и възхищение, но емоциите и любовта, не са утеха за изгубените ресурси.

Ако успехът не ви се отдава, трябва да предприемете мерки за минимизиране на загубите. Не е срамно да отстъпите и да се отбранявате, вместо да пилеете ценни ресурси, да се обливате в кръв, за да се самодоказвате, това няма да послужи на никого. Войната не е само една битка, която трябва да се спечели на всяка цена.

Ако гледате на маркетинговата война, като начин да се покриете със слава, значи, че сте на погрешното място. Във войната колкото една битка е по-кървава, толкова по-героична изглежда, но това е индикатор за некадърна стратегия.

Има много примери за успешни компании, където няма герои, няма медали и посмъртно присъждани награди.

Успешният генерал никога не планира да осъществи военната си стратегия само с най-добрите си хора. Това не е генерал. Героизмът е за тактиката и пречи на стратегията.

Разбира се вие не можете да кажете на хората си, че са „най-голямото блато” като Уелингтън, или че имате най-деморализираната армия каквато е била Френската армия на Наполеон, ако го направите ще имате големи проблеми във вашата компания.

Лесно е да убедиш хората си, че са велики, че са по-добри от превъзхождащите ги /колкото и това да е очевидно невярно/, те искат да го чуят.

Кажете на вашите хора, колко страшни и знаменити са те, но не планирайте да спечелите битката с тези „изключителни” хора. За победа, разчитайте на стратегия. /виж. стратегия/

В маркетинговите войни, качественият фактор е по-добрия от количествения, това е сигурно.

Когато екипът е твърде голям, вашите възможности да натрупате качествено превъзходство са силно затруднени. Много компании живеят в заблудата и се придържат към стратегията за по-добрите хора. Те са убедени, че могат да подберат и наемат по-добри хора от това, което може да си позволи конкуренцията и след като преминат техните по-добри обучителни програми, ще могат да имат армия от “хора-остриета”. Дори и студенти по статистика биха се смяли на подобна стратегия. В големите компании средният служител ще си остане посредствен.

Освен това да сте видял някой приел висока позиция в една компания да се е отказал сам от нея, защото вижда, че не се справя или да допусне някой с по-висок потенциал да се изяви. Аз нямам пример, но имам много примери за “пушилка на думи” без “стратегически огън”.

Шансът да имате по-добрите хора е в начина на организиране на силите, т.е. всяка голяма компания има статистически потенциал да подбере екип от добри хора, които да поведат останалите. /виж. духът на армията и организация на силите/.

СТРАТЕГИЯТА НЕ Е В ТОВА ДА ПОДБЕРЕТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ, А ДА ГИ ПОДРЕДИТЕ. Още в древността има правила за това, кой за какво става и съответно с какво оръжие да се бие и в коя редица да застане. Това е стратегията за преодоляване на количествено превъзходство.

*****